автор: new-born

Абсолютната прозрачност
на отмиращия ден
отново вълнува се,
свива се около мен.

трептят безспирно
остатъци морави,
като последната въздишка
на потъващи кораби.

цветовете на нощта
навсякъде разплискани,
започват да ухаят
на сънища потискани.

крилати еднорози
небесна плът пробождат,
под тях окървавено
слънцето бавно захожда.

едноок танц подемат
звездите сякаш окрилени,
възседнали мечтите
всяка иска желание да вземе..