на Kristi
Поетът има кой да го обича,
дали във този или онзи век,
през бездните прескачащ и надничащ
във ужаса, за да потърси лек
за тъжната душа, която проси,
трошица милост, за да се спаси
и той и носи своите въпроси,
за да и каже мило: Продължи
да бъдеш ти искрица от надежда,
не тъжна, безучастна самота.
Поетът знае, в бъдното проглежда
през погледа на своите деца.