автор: RAD72

Върху наковалнята на времето
разпънах чувството си за обичане.
Разседлах го, изгубих му стремето.
Остана по едното си вричане.

От сбъднати в съня ми обещания
оглушаха всичките ни утрини,
а мислите тежат от пожелания ...
Не ми отива роклята от спомени.

Във тази нощ очаквах да ме вземеш.
Сърцето си оставих пред вратата ти.
Безноги нестинарки са ми устните,
танцуващи в жарава от проклятия ...