автор: homo_ludens

Салвадоро измъкна револвера и се прицели. Някъде в дълечина изкряка черна птица.
Салвадоро се целеше. Едното око затворено, а другото присвито като илик. Отмести поглед от целта и погледна вляво, за да види гущерът, който пробяга край него. Салвадоро има добро зрение. Погледна нагоре и видя черната птица, която пак изкряка. Този път крясъкът и отекна продължително и вулгарно. Салвадоро се прицели. Револверът му е добър . Той ще уцели. Размърда се леко, бе седял в едно положение часове наред, бе се схванал, но не искаше да развали засадата. Защото така му бяха казали. Салвадоро се прицели. Сложи пръст на спусъка. Иликът - око леко се разшири, след това пак се стесни. Пръстът му потрепна. В този миг нещо стана. Салвадоро бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон. Звънеше майка му.
- Режи! Режи! Режи! Мамка му, колко пъти съм ти казвал да изключваш тоя шибан телефон! Омръзна ми да работя с некадърници! Всички сте за боклука! И тая шибана птица десет пъти влезе в кадър!
-Ох, гръбчето ми се е схванало, бее! - каза Салвадоро и отиде да изпие един сок от моркови.