автор: rajsun

Няма да дойда, както се идва,
а ще те чакам в бисерна мида.
В твоята болка ще стана перла,
само че надали ще ме намериш.

Няма да пея, както се пее,
а ще рева като морската буря.
Като кошута в гората ще блея,
само че надали ще ме чуеш.

Няма да галя, както се гали,
ами когато са всички заспали,
като сълза ще ти парна лицето,
само че надали ще ме усетиш.

Вятър да стана в голите клони,
само че надали ще те догоня.
Огън да стана - глътва ме мракът.
По-добре камък, за да те чакам.

Ще се прераждам, ще се преструвам,
всичко, което се вижда и чува
Ще се превърна човек най-накрая,
само че надали ще ме познаеш.