автор: Gargabela

По обърканата мрежа
от вени и капиляри
плисват горещи талази
от мътна нежност,
запълват всяка пукнатина
и пътищата за връщане
отрязват-
отдаването е неизбежно.
Прегракнало ми шепнеш...
Какво ли?!
Всъщност, не ми пука.
Моли се, ако искаш
или по-добре мълчи.
Разтвори се
като бучка захар
в кафето ми
(забравих, че го пия горчиво).
Отпусни се,
за бога-
да си сладък така ти отива.