автор: ru

Музата ми нещо се спотайва...
Може би от мен й се отщя..
Все едни такива ги приказвам...
Сякаш идва края на света...

....
Дойдох за малко и си тръгвам...
Времето лети, неумолимо....
На тръгване ще се обърна,
ще видя пак небето синьо...

Навън животът продължава...
Нехае! Нужна ли съм някому?!
Пътеката ми...- извървяна е...
Изпуснах вече всички влакове..

Имах своя шанс и дръзнах...
да бъда себе си и гоних вятъра..
Не полетях! След всяко падане
изправях се, по-силна бях от всякога!

Животе мой, аз знам, ще си отидеш..
Ще ми отнемеш радостта,
да виждам Райската градина,
с най-милите за мен Цветя...

Усмивките им няма да ме срещат...
И няма пак да вдишвам детски смях...
След мен, чрез вас ще се завръщам.
Ненапразно своя път вървях...

След мен, чрез вас ще се повторя,
по-силна може би и по-добра...
Отивам си, но с вас ще съм отново,
в усмивките ви, в стръкчето трева...