Някога
пак ще започна да се усмихвам.
Обещавам!
Сега ми прати есенни ветрове -
пролетта -
не я заслужавам.
Сърцето ми -
не знам къде се е дянало.
Мислите
са се оплели в косите ми.
Навън всичко се зеленее,
а на мен са ми черни очите.
Слънцето - зряла праскова -
превръщаш небето във залез,
а аз като въпросителна
стърча на прозореца -
защо на мен този подарък?
Някога
ще се усмихвам отново,
Ти приготви небето
за изгрева да е готово.
Обещавам да си простя за всичко,
както Ти ми прощаваш.
Обещавам да Те обичам,
както само Ти заслужаваш.