автор: nadq_666

Още от праисторията човек се опитва да си обясни своя произход,да даде точни определения на понятията раждане ,живот и смърт.
В резултат на това възникват религиите,чиито основни принципи често са подлагани на съмнения с развитието на Човечеството.И въпреки придобитите знания и опит точни дифиниции за тези (на пръв поглет прости) думи липсва.
Древногръцкият философ Аристотел обяснява раждането чрез идеята за ентелехията т.е. формиране на материята с помощта на нематериално дейно начало.Според някои животът започва още със зачатието, други са на мнение, че оплодената яйцеклетка не може да се третира като живо човешко същество. Оттук идва и логичният въпрос кога душата се вселява в тялото или може би тя е там от самото начало (зачатието)? Ако приемем,че раждането бележи появата на едно същество,какво тогава е животът? - "една драма на видимото и невидимото"-Морис Никол.
Целият ни съзнателен живот преминава в строги догми,състоящи се от логика, рационалност и принципа "вярвай само на онова, което можеш да видиш". Това поставя петте сетива на преден план, измествайки интуицията или т.нар. "шесто чувство".Накратко научени сме да вярваме само в нещата, които можем да разберем, докажем и определим.
И най-малкото духовно обучение, на което сме били подложени, е преминало през някаква религиозна организация.Най-ценното ,което ни дава религията е учението ,че човек има духовна същност, че всички притежаваме душа,която е част от човешката природа.Най-големия недостатък на религията е, че учи душата да се подчинява на правила и ограничения, произлизащи от догмите на конкретната религия.Но душата не се съобразява с наложените и граници, тя е вечна ,а тялото-тленно. Според Платон душата не научава нищо ново,идвайки на Земята.В рамките на живота тя само си припомня това, което вече знае.
И така всяка стъпка от житейския път е предпоставка за духовно израстване,макар че често стъпките изглеждат по скоро като пречки или болезнени преживявания.Те никога не се базират на случайността, защото Вселената е система, в която всичко си има цел включително и т.нар. случайности.Но понякога хармония не се постига до края на човишкия живот.
Смъртта е краят на физическото съществувание.Тя се характеризира с отсъствието на пулс, на мозъчна дейност.Останала е единствено тленната обвивка,но дори и това не е съвсем вярно,защото часове след смъртта тъканите започват постепенно да се разлагат.Оттук идва и въпросът не преживяваме ли собствената си смърт ежедневно?Дори и сега част от моите епидермални клетки умират и се възобновяват,наподобявайки цикличност.Но въпреки всичко ,казано до тук,някои клетки така и не се заменят с нови.
Или казано накратко,макар и липсата на точни определения за раждането, живота и смъртта, тези процеси са неизменна част от нас самите. Невъзможността да ги ограничим в дефиниции, поставя пред Човечеството една още по-голяма загадка- Вселената...