автор: butterfly

На Marta,
с много любов

Нас, които сме хора на равнината
експерти по кръстосване на града
морето винаги малко ни притеснява
заради онази идея за пълна свобода.

И все пак носим солта по косата
на морето притежаваме дълбочината
и жени зъзнещи под шаловете
очакващи нещо, което не се знае.


Хора на морето
които заминават
накъдето си решават
където не познават.
Хора боледуващи
от носталгия
но когато се връщат
след един ден умират
от копнеж да заминат.

И когато се спираме на брега
наблюдаваме как изчезват от хоризонта
отвеждайки мислите по течението
за онази идея за пълна свобода.

Хора на морето
които заминават
накъдето си решават
където не познават.
Хора - пирати, вече несъществуващи
хора далечни, които носят в сърцето
този голям син брат.

От оня свят, от морето
има някой, който
има някой, който не знае
нищо за теб.

Хора на морето
които заминават
накъдето си решават
където не познават.
Ние, затворници на този град
живеем винаги за днес и за утре
приковани от реалността
а хората на морето заминават./2

Оригиналът:

Gente di mare
Umberto Tozzi & Raf
(1987)
A noi che siamo gente di pianura
navigatori esperti di citta'
il mare ci fa sempre un po' paura
per quell'idea di troppa liberta'.

Eppure abbiamo il sale nei capelli
del mare abbiamo le profondita'
e donne infreddolite negli scialli
che aspettano che cosa non si sa.

Gente di mare
che se ne va
dove gli pare
dove non sa.
Gente che muore
di nostalgia
ma quando torna
dopo un giorno muore
per la voglia di andare via.

E quando ci fermiamo sulla riva
lo sguardo all'orizzonte se ne va
portandoci i pensieri alla deriva
per quell'idea di troppa liberta'.

Gente di mare
che se ne va
dove gli pare
dove non sa.
Gente corsara che non c'e' piu'
gente lontana che porta nel cuore
questo grande fratello blu.

Al di la' del mare
c'e' qualcuno che
c'e' qualcuno che non sa
niente di te.

Gente di mare
che se ne va
dove gli pare
dove non sa.
Noi prigionieri in questa citta'
viviamo sempre di oggi e di ieri
inchiodati dalla realta'...
e la gente di mare va./2