автор: trite_gaidi

Ма помнити ли убаата ми слива,
кък беши нацафтяла прулетта,
чи върза, зе да зрей ина красива,
минА идин серсем и я убра.

Напрау сън ни ма спухожда вечи,
и час прис час пут сливата сидя,
дъл няа да мини пак да я пусегни,
дения или пък нущя.

Ма кви кумпоти щяф да си заторя,
и кунфитюри, тъй да си сваря,
ракия, чи уста да си наквася,
Въх да гу фана, маслу шму светЯ!

Чи кат си мисла, ревнус ма упзема,
зако ли сал ис двора ми върша,
и баш на сливата са пукатери,
да истърве мума, ама мума!!!

Сса сети той, биля ши му прилопа,
ниту дан ма пусегни, будала,
да доди ем на портити да лопа,
чи кат гу емна, чак на сливата ши гу кача!