автор: aftor

Мъдрецът строи своя дом без ъгли,
без прозорци и входна врата.
Мъдрецът изписва думи от дим
и чете само звездната азбука.
Мъдрецът приема всичко за сняг -
разтопен, заледен, вледенен...
Мъдрецът убива само храна
и живее до мъртвите духове.
Мъдрецът е стар като прясна следа.
И е млад като вечният айсберг.
Мъдрецът държи на Земята оста,
а дали се върти не я мисли.
Мъдрецът нехае, че божият ден
се измерва по някой си Гринуич.
Мъдрецът не знае, че е мъдрец -
не раздава рецепти за рая.

Но в иглуто е топло,
Светът е от лед,

И мракът е бял като ангел.