Танцува дим - изпушена цигара,
последната за тоя жалък ден,
достигнахме я границата стара
и ето мрак, а в мрака - тлен.
За кой ли път? За кой ли път?
Изгубваме мечти и свян и срама,
и плъзваме по дяволската рът,
или това е някаква измама,
или това е бавна, страшна смърт?
Пълзяхме - вчера, днес, а утре,
нима започва миналия път
и в старата, изстрадана Голгота,
ще гният кости, мощ и плът?
Продадени мечти, позорна слава,
неведом ли е българският път,
пореден крах, поредна драма,
поредният ни вик за кръв!