автор: bogpan

Тя е изискана…
Когато минава
се олюляват дърветата.
Отминава.
Не оставя дори трапчинка
от бузата си.
Понякога спира
( навярно случайно).
И дори си повдига ръката
(да целуна…)
Потрепервам.
Сигурно е от лятото,
тъй горещо в Алжир.
Там цветовете се сливат
чак до кафяво
и се извиват дъгите на
Арка.

Отминава…
И се търкулва
лятото по върховете си.