Човек е това, което му се случва в детството.
А аз имам много малко спомени от тогава и то само лоши. Искам да си спомня хубавите! Все пак съм избрала да бъда добра - нали, за да го направя трабва да съм видяла какво е! Да съм познала нежна, топла ръка; да съм играла с положително настроени към мен деца. Къде избягахте мои спомени? Защо ми натрапихте само мрака?
Един ден ще порасна и ще искам да разкажа нещо хубаво на децата си. И какво ще им кажа тогава? Колко зло съм видяла? Каква пропаст съм преминала; колко лоши хора има по света... Не може ли да им разкажа как съм си играла с чичо им; или как сме ходили на почивки с баба им и дядо им, и какво сме правили там; как сме излизали на разходки заедно и колко хубаво ни е било. Не знам, не помня... Слушам само разкази за това какво е било, кога е било; каква съм била аз, но нищичко не си спомням. Искам си хубавите спомени!
Искам да знам защо.
Защо обичм децата?
Защо съм добра?
Защо преди това бях лоша?
Защо съм състрадателна?
Защо искам да помагам?
Защо въпреки всичко продължавам да обичам?
Кой ме е научил на всичко това? И Защо?
Как са ме научили кое е добро и кое лошо?
Как съм разбрала кое е правилно и кое не е?
Послушна ли съм била? Какви бели съм правила?
Наплясквали ли са ме понякога мама и тати?
Защо винаги, когато се опитам да си спомня за баща си виждам само една голяма, топла ръка? Какъв е бил; как ме е възпитавал; какво е правил??? Не, не помня.
Ами майка ми - защо, когато се опитам да си спомня за нея в главата ми се ражда мисълта, че е била любвеобилна, грижовна, всеотдайна, но нищо повече. Няма картина, само празна мисъл.
За брат ми само слушам. Слушам как ме е гонил, как не е давал никой да припари до количката ми, как ме е свалял от кошарата, докато майка ми я няма, как се е грижил за мен. Гледам и снимки, но коя съм аз там? Какво правя там? Как съм попаднала там?Виждам само едно малко, красиво момиченце, което полива цветя, или бяга, или се смее, или прегръщя любимата си кукла, но това аз ли съм наистина? Споменът за това отново го няма.
Къде избягахте мои спомени? Искам да ви изровя от тъмната дупка, в която сте се скрили. Искам да видя как изглеждате, да усетя как сте ми се случвали, да чуя думите, с които ме свързвате, да видя знаците, които ми показвате. Искам да ви преживея отново! И да останете с мен завинаги...