Копнеж към мене ще те връща.
Вкусът ми е тръпчив и силен,
по устните ми - диво вино,
и няма да си вече същият.
От шепота ми ще останеш глух
за тъжните среднощни звуци,
от песен на самотни птици
ще се будиш. И ще бъдеш друг.
А допирът ми, луд и непривичен,
ще отдели от тялото ти разума,
дъждовно ще усетиш, че ме няма,
а ти ще си невярващ и различен.
Очите ми ще бъдат незабравени,
без дъх ще си от аромата ми,
от спомен ще немеят сетивата...
Щастлив си, че не се познаваме!