автор: alida

Подаръкът беше тя - Бебка.
Малко същество увито в бяла пелена.Беше по-малко от 3 кг. Съвсем мъничка.Всички се надвесихме.Бебенце, току що родено няма и 20 минути, с неизчистена кожичка, сбръчканичко.Но невероятно красиво, нежнички чертички, ококорени очички вперени в живота.Такива има и мама и прабаба.Малките очички са преминали през годините и се повтарят и днес - същите.
Иначе прилича на тати.Снимаме като луди с фотоапарат и телефони.Сякъш е филмова звезда или Евробебе или Световно бебе или Оскар бебе.
Нашето бебе.Моето ново съседче.До онзи ден го нямаше, не е било, а днес е човек, който ще стане каквото си поиска, ще отиде където си поиска, ще се бори, ще се труди, ще обича и на свой ред някога ще създаде свои човечета.
В това е същността на безсмъртието, в това е вечността.В предаването на глъдката живот...........
Акушерката ни се скара.Сякъш имаше право да нарушава този миг на прекрасност.
...Честитихме на тати, на леля, завъртяха са телефони.
На лицето на тати все още стоеше уплахата, но и новото изражение на родител, неземното щастие, че си се пресътворил........"имам си детенце", каза на себе си той.
...Паказаха ни и мама, след операция - толкова, толкова щастлива, цялата приличаше на една голяма усмивка.До количката лекарката, добрата жена, която помогна Бебка да се роди.Тати целуна мама.Целувка на безкрайна благодарност и обет за заедност от тук нататък.Бяха се свързали за винаги.
...Не оставаше нищо друго, освен да се почерпи екипа.
И близките да се оттеглят за празник.Двоен празник.Първият ден на Бебка - рожд. и ден и рожд.ден на баба.
Бебка още си няма дори име.Но важното е, че я има нея и достатъчно хора, които да я обичат и които тя да обича.Да я отгледат и възпитат подобаващо и да се постараят да я направят щастлива.А името - името няма значение.
Но непременно ще е с буквата на баба.