Дъжд катранени стрели,
без жал в сърцето ми вали,
стене счупена на две мечта,
мрачен лед обсеби радостта,
тъжно плаче облачно небе,
мокра кал са моите криле,
с тях не мога да летя,
и да сбъдна пролетта.
Няма слънце в моя ден,
за друга ти си отреден,
но да забравя, не, не мога,
сладък мед си от отрова,
в мислите ми все си ти,
без теб са пусти мойте дни.
Щом за мен си светлина,
как да те превърна в тъмнина,
щом жадувам твоите очи,
как да забравя аз кажи,
ласките, които ми подари,
огъня, който в мен гори.