Върви пред мен убийствена жена.
Погледите приковала на мъжете.
Не бърза, сякаш плува в суета
А пък на мене, водка ми сипете!
От тази фигура съм възхитен, уви.
Страхотна Муза. В мен крещи поета.
В съня си съм я срещал може би.
Сега ви моля, водка ми сипете!
Какви бедра! Желания бушуват.
По модни подиуми можеха да светят.
В очите стари, формите и плуват.
Нали ви казах, водка ми сипете!
Полата и в потфейл ще събера.
Потрепват даже жълтите павета.
Каква жена! - крещят - Каква жена!
Защо стоите? Водка ми сипете!
Обърна се, същинска Мона Лиза.
Усмивката и - сексуален стон.
Гърдите, устните... Очите ми излизат.
Не искам водка... Дайте силикон!