автор: Iskrica_Nadejda

Аз знам, че ветровете ще отвеят
на спомена посланията късни.
Послания, като деца невръстни...
Когато аз заплача, те ще пеят.
Не ми пиши! Не падай на колене!
И нека да те помня само прав.
Не ми пиши! Душата ми не стене.
а само тихичко се просълзява.

Не ми пиши! Писмо не чакам аз.
нали ти казах всичко на раздяла.
И моста - че е сринат между нас.
И любовта - че вече е умряла!

Не ми пиши! Недей да губиш свяст!
Раздялата е стъпила във власт...