автор: double_dealer

Защо думите ми отново са толкова кисели?
В сравнение с тях дори оцетът сладни.
А така ми се иска да потекат от перото ми
като вино от някоя прочута реколта.
Плътни, дълбоки и кадифени,
с копринена структура и сърцевина
на зрял горски плод и черна череша,
с аромат на опушен дъб и омайни билки...
Да, дори от етикета на такава бутилка
блика поезия.
А при мен пак мирише на вкиснало
с тънка жилка на праз и превтасало зеле.
Явно пак не уцелих момента на истината,
не използвах най-фината цедка.
Всъщност не - сетих се за причината!
Виновно е времето - беше дъждовна година.
Но ако лятото е сухо и горещо,
наесен ще напиша чудни стихове.