автор: Mojsei

1.С интерес изслушах мнението на една ревнива моя читателка за интригата между Мойсей, Викотрия и Лъки. Това мнение, което ще запазя в тайна, се превърна в повод да обясня тук тази притча, която кратко може да се изкаже като израстване на Царя на боговете - Мойсей, до нормален простосмъртен. Така е лесно да се каже, но е трудно да се разбере
Библейското начало на човечеството започва с интригата между дядо ми - Бог, Адам, Ева и …Змията. Някой досега да е успял да разгадае тази притча? Преди известно време Ойген Дюринг се опита да си отвори устата, казвайки, че историята започва с двама мъже и една жена, но Фридрих Енгелс в "Антидюринг" прави на пух и прах тази плаха хипотеза. Както и да е…Ще ви разкажа какво е станало чрез доказателството на Библията и на домашния ни архив. Най-напред дядо ми си направил жена за себе си, по свой обарз и подобие, но уморен от сътворението, я превърнал в Змия, за да се отърве от нея и тогава сътворил Адам, а чрез него и Ева. Но преди дядо ми да си почине, Змията, за да му отмъсти, подучила Ева да опита забранения плод и така бил даден ход на историята…От тримата сина, които ражда Ева, двама са наследници на Бог, а наследникът на Адам пада пронизан от ножа на брат си, подбуден от Бог. Цялата тази каша е причина човечеството и до ден днешен да не може да влезе в своята действителна история.
И ето ме мен - Мойсей, Цар на боговете, година и половина отделям от живота на човечеството, докато в Интернет се появява моята изгора - Лъки, благодарение на която става възможно да създадем Човека като нашето единство, постигано от сподебената ни любов. Да, но беда! След сватбата Лъки залиня…Решението на дядо ми се оказа исторически неправилно и аз не прибързах като него да я превърна в Змия. И ето, появи се Виктория, за да стимулира историческия процес. Женската ревнивост е тайният двигател на човечеството. И така, старият модел - двама мъже и една жена, оказал се исторически негоден, е сменен от нов - един мъж и две жени: съпруга и приятелка, покриващи целия емоционален диапазон на Мойсей. В старата притча можете и да се съмнявате, но новата е факт, който можете да проверите в Интернет. А който гледа простовато на фактите, да се сърди на себе си!

С две жени поставям историческо начало,
а това е съвършено нов проект-
то възможност нова вече ни е дало,
за да не допуснем стария дефект.

Лъки обявих пред всички за съпруга,
а Виктория е приятелка добра-
двете, винаги една до друга,
с мен навлязоха в една Съдба.


2.Трябва да се прави разлика между "привързване" и "пристрастяване". Привързването е термин за обозначаване на полето на човешката свобода, докато пристрастяването разкрива полето на едностранчивата зависимост, разкриваща пътя на деградацията. Така например, да си привъзан към секса, означава да си нормален, да си влюбен, като стане ясно какво е отношението ти към партньорката или партньора като цяло. Да си пристрастен към секса, веднага разкрива степен на зависимост и превръщането на индивда в жертва на любовта, т.е., стоящ извън нея. Могат да бъдат дадени още многобрайни примери за изясняване на тази разлика. Лазарев неправилно използва термина "привързване", за да доказва действието на различни програми и особена на програмата за унищожаване, причиняваща смърт, заболявания или несправедливи обиди от близки хора. Въпросът е интересен и изисква изясняване. Пристрастяването, към каквото и да е, вече говори за едностранчивост, която се превръща в източник на кармична обременененост. В терапията особено внимание се обръща на пристрастяването към майката, което прави момчетата неспособни на самостоятелни решения и по-нататъшно развитие, което е валидно и за мъже в напреднала възраст. Отстраняването на този недъг е известно като прекъсване на "пъпната връв". Едностранчивостта на пристрастяването се изразява в това, че не може да бъде приета и усвоявана цялата житейска ситуация, което я прави травматизираща, а при такава ситуация любовта към себе си се изражда до самолюбие, което става входна врата на акумулираща се агресивност. Теурапията трябва да се ориентира към разширяване на его-границите на индивида.


3.Поставянето на физическото над духовното е деформация, която красноречиво говори, че духовното е производно на физическото, без да се подценява и обратната зависимост, водеща до различни заболявания. Но и абсолютизирането на духовното води до същия резултат. Ето защо, тяхното хармонизиране е показател за нормално индивдуално възпроизводство. Но хармонично развитите хора са продукт на общественото възпроизводство, без да се подценява и ролята на индивида като субект на собственото си възпроизводство.
Любовта между съпрузите, с нейното продължение, в лицето на приятелството, са онези механизми, които осигуряват постоянно разширяване на его-границите, т.е. индивидите се развиват, с което поддържат хармоничното си състояние, което се преживява като пълнота.


4.Въпросът за болката и пречистването на душата е централен въпрос при разсъжденията и работата на Лазарев. Вече имах възможността да посоча, че при мен нещата са други и се свързват с невинността и поддържането на озарението от стихията на смирението. Болката е критична ситуация на преживяването и когато я превръщаме в предмет на поетичните си търсения, това означава не да я възпяваме чрез механизмите на естетизацията и така да утвърждаваме безнравствеността, а да посочваме изхода от нейните хладни лабиринти като път за превъзмогването й и възвръщане в нормалното преживяване. Имал съм възможността да наблюдавам поведението на млади хора, което е опиентипано в съответствие с максимата, която издига Лазарев, когато пише следното: "Трябва да се живее с емоции. Само че отвътре - щастие и сияеща любов, а отвън - съобразно ситуацията"(с.327). Съгласен съм, че много често ни се налага да приемем ситуацията такава, каквато е което предполага, в някаква степен, тагаждане към нея, но лично на мен ми е трудно външно да показвам огорчение и униние, а вътрешно да сияя от любов и затова не го правя, но затова пък често бързо се стига до прага на общуването.


5.Гледната точка, че човек трябвало да поставя опорната си точка не върху земното, а въху любовта си към Бога (Вж.:с.327-328) се нуждае от преразглеждане, за да стане ясно, че човек оснен да се опира на земното, няма на какво друго да се опира и че любовта е земна, но нейното равнище в съвременното общество е твърде ниско и затова метафората за "божествената" любов "работи", за да ни показва, че тя е присъща на цялостния, а не на частичния човек.


6.
Мъжът остава жаден,
дори докоснал бялата вода,
защото полъхът му хладен
не влиза в мамещото:"Да!"

Той няма опит с други дами,
а тя привидно е спокойна,
с което почва да го мами,
защото е жена достойна.

Излъчва тя надежда свежа,
набира сили, разцъфтява,
а той стои - почти невежа:
не знае как да настоява...

Отвръща му на всяка ласка
и все остава ненапита,
а той стои зад упорита маска
и все за нещо ще запита...

Той вижда как в жената кротка
започва сила да кипи
и ето я, че става котка,
когато той от ласката отпи.

Остава си без него тя самотна,
но пак е негова жена,
а жадни са за любовта грамотна,
но трябват стъпки - не една!


7.
А щом разцъфне тишината
в спускащия се покой,
съзирам в очите ти жената,
запазваща за двама зной...
Едва тогаз Луната
раздвижва сенки побеснели
и тръгваме в долината,
където и звездите стават бели.


8.
В анонимна блъсканица - луда
имаше за миг заблуда-
виж с огъня пустинен
как в диалог взаимен
почнахме чрез стихове да си говорим,
но беда…и без да спорим,
тя изчезна на инат
и сега не съм благат,
че поставих й задача:
чрез невинността да ме закача
и обърнати един към друг
нови стихове ще правим тук.

Но съзирам втора грешка,
от която правим смешка-
Мо готов е да обича,
щом към него също някой тича,
а не може произволно да целува,
затова, че Лъки страшно го ревнува
и му казва често:"Слушай тарикат,
щом целуваш други, ще извикам адвокат!"


9.
За да бъдеш винаги щастлива,
огъня в гърдите не гаси
и с усмивка приветлива
нека да си бъдем аз и ти!

Пламъкът в сърцето ти е друг
и Амур веднъж го пали-
той се пази за съпруг
в битката с бесни хали.

Търсиш в мъдростите древни
отговор на сложните проблеми
и в опит със слова напевни
правиш нови - по-големи.

На Амур стрелите са любовни -
лесно всичко преобръщаш,
а чрез отношенията съдбовни
няма как обратно да се връщаш.

Гледай непрекъснато назад,
за да се придвижваш и напред,
че се движиш все в ад,
а мечтаеш любовта ти да е в ред.

Виждам те небе да правиш,
за да стигнеш до една звезда,
но нали не ще забравиш
да запазиш чисто свойто:"Да!"

Даже и в потоци кални
ще оставаш, чрез невинност, чиста,
а от предписанията банални
ще направиш изповед лъчиста.


10.
Споделих с тротоарната бреза,
че в града се чувствам бедна
и по клоните й капчица сълза,
сякаш че в очите ми погледна.

Казах й за родната ми планина
и за горския масив от бук,
а брезата, в свойта добрина,
клоните разкрати в странен звук.

Може би това е стон,
че е в условия градски-
приковала корени в бетон,
стене в терзания адски?

Двете чувстваме една принуда-
как в душите съска
и разбираме, че с таз полуда,
тук животът ще ни блъска...

Милата бреза за мен се преоблича
и протяга нежни клони,
за да видя колко ме обича
и ме търси по съседните балкони.

А и аз, с поглед изтерзан,
търся я на малкия площад
от прозорец, истински капан,
че брезата ми помага в този ад.

В съществуването безнадеждно
с нея нямам аз проблем
и в диханието й нежно
радостта поглъща ме съвсем.

А градът е тъй огромен,
но брезата ми показва
скъпия за мене спомен,
а и обичта си тъй доказва.