Когато е прекършена нощта,
когато е затворена във капки, когато свива в облачната длан звездите и -
дъжда -
до пръсване изпълва тъмнината -
променя я.
Отнема ми нощта.
Съня ми зъзне мокър в мрака.
Звездите мрака разпиляха,
а той зад облаци се свива-
притихнала до мен, оставаш плаха,
замислена над чужда орис - сива.
Навън е мокро от дъжда-
стоим над текста недовършен:
разказваш ми за хорската ръжда,
за онзи, младия живот ...прекършен.
Re: Когато е прекършена нощта от rosana на 26.05.2006 @ 10:11:57 (Профил | Изпрати бележка)
Нощта се свива
в облачната длан,
и този свят
задъхва се във мрака,
от непрогледност
гази във калта,
трепери
от бездомност в мрака.
Приятелю, аз виждам
как в нощта
към този свят сиротен
се протягат,
със мъката
на съкрушен Баща,
на Любовта прободените длани.
В такава нощ -
настръхнала, жестока, гола,
открих любов,
гърдите си с мъката, пробола.
Прегърнахме се,
жадни за човечност, за милувка,
погледнахме се
и си дадохме целувка.
Протегнахме ръце
в изпълнения с ярост мрак,
очите ни проблеснаха,
открили отговора на въпроса:"Как?"
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 855
ХуЛитери: 1
Всичко: 856
Онлайн сега:
