1.Заслужава внимание препоръката на Лазарев да се промени самото преживяване и тогава всички преминали вече ситуации да се преживеят по нов начин (Вж.: с.321)
За целта той препоръчва такива техники като пост, гладуване, престой в самота, молитва, покаяние, отпускане, специални техники на дишане. Всички тези техники наистина, влияят върху преживяването, съветът е полезен, но за спиране на съзнанието, както той твърди (Вж.:с.321) не може да става въпрос.
2. Впечатлява ме нещо, което Лазарев казва по друг повод, но то е в подкрепа на моя метод, който се различава диаметрално от неговия, когато пише следното: "За да управляваме ситуацията, трябва да бъдем не отвъртре, а извън нея. Колкото по-малко забележимо е нашето въздействие върху ситуацията, толкова по-добре вие я контролирате" (с.322). Нека да припомня, че Лазарев навлиза в негативната обремененост и от тази позиция се опитва да я промени, докато аз се опирам на божественото състояние, намиращо се в различна степен при различните хора и чрез него насочвам нещата към позитивен изход.
3. Любовта към себе си е своеобарзна кулминация в структурата на преживяването на равнището на озарението и е свързана с осъзнатата ценностна система, която ръководи поведението като достойно, на чиято основа израстват гордите хора. Но любовта към себе си е нещо съвършено различно от самолюбието, чиято мяра е егоизмът.
4.Отдавам нужното уважение на Лазарев за това, че посочва ролята на смирението за развитието на духа(Вж.:с.324), но смирението е еманация на преживяването на постигнатата цялостна индивидуалност, а не е начин на мислене, както твърди той, за да свърже смирението с философията и да доказва, че религията е основа на философията (Вж.:с. 324).
5. Разбирането си за философията Лазарев изразява така: "Философията е наука, която обобщава всички явления от видимия свят. Затова е необходимо абсолютно приемане на каквато и да е проява като част от едно цяло, а това е възможно само при усещането на цялото и при стремеж към него. Именно това е вярата в Бога. В основата на философията е религията" (с.324). Възможността философията да бъде разработена като наука, т.е. теоретично, възникна в наши дни с постигането на новото единство на света. Но, именно като наука, философията не може да бъде открита на равнището на усещанията, а на равнището на интелекта. От тази гледна точка, става възможно да се направи и нов прочит на философското наследство, за да се види особената заслуга на Хегел при разработването на философския текст, а също така и методологическите конструкции на К.Маркс и на Ф.Енгелс. Философско изложение за най-общите закони, важащи едновременно и за природата, и за обществото, и за мисленето досега не съм срещнал. С тази задача съм се справил аз и това стана през 1984г., когато обявих публично резултатите на научните си изследвания, но един Академичен Съвет се произнесе, че ми било рано да се занимавам с такива работи….И хората бяха прави. Беше рано. Но защо сега ги няма заинтересованите институции и хора от философията като наука? А аз я утварждавам по всички възможни начини, след като вече съм я разработил и многократно проверил. Философията е втъкана и в поетичните текстове, които съм публикувал в Интернет, а сега и в изследването ми върху книгата на С.Лазарев "Диагностика на кармата", което публикувам тук.
6.
Стоя притихнал в дишащата нощ-
под купола, отрупан със звезди
и чувствам неговата мощ,
оставяща в душата ми следи.
Самият аз, с мойто тяло,
потъвам в диханието й озарено-
частица съм от всичко цяло,
от хиляди години сътворено.
7.
В душата ти будувам-
там се срещам с Хистос,
но гласът ти тих дочувам,
удвоен чрез обарза му - тоз,
що превърнала си в храм
и душата ми притихва
в споделения балсам,
но на твойта се усмихва
и открива тази нужда -
да вървим към вдъхновение
борещо се и със сила чужда,
но достигащо до озарение,
а по този път разбрах
всичко, що сега тълкувам
и което отстранява страх,
щом с теб лудувам.
8.
Отидох в Сайт на Интернет-
захванах се с дело сложно
и ето ме - такъв поет,
решил да прави нещо невъзможно:
засявам радост сред печал,
простирайки навред ръце-
със силите, на писане отдал,
докосвам всяко търсещо сърце.
В съдба, на трудности осъден,
посрещам с готовност всяка съпротива,
с което опонентът е принуден
да мисли над това, което си отива,
но в тази ситуация обаче,
гласът на разума звучи,
дори ъсрцето ми, когато плаче
за хора, нямащи за себе си очи.
Аз търся връзката сърдечна,
разказваща за верния приятел,
чертаейки пътека безконечна,
защото вече съм й бил създател
и няма с делото достойно да престана,
защото то ми е съдба-
в живота с него ще остана,
открил приятел в лицето на жена.
С нея, два скачени съда,
чертаем пътя на човечност,
с преживяване, в което ще пребъда,
тъчейки нишката на вечност
с онази всеотдайност несъмнена,
която вгражда в сърцата чувство милно,
направило така - за мен да е сгодена
в изпитанието житейско, непосилно.
Оставаме един към друг лъчисти,
пречистени от пламъка на свещ
и пазейки сърцата чисти,
за теб оставам аз любовник вещ,
посочвайки ти чувството игриво,
лишено от терзаещо съмнение,
макар да е противоречиво,
но не допуска помежду ни обвинение.
Когато истинско приятелство се прави,
сърцето всеотдайно люби,
без нищо в паметта да се забрави
или пък родът да се погуби,
защото нравствените връзки са олтар,
от който блика святата надежда,
а тя в сърцата ни е божи дар
и той в път невинен ни повежда.
9.
Полетът самотен, даже волен,
носи белег произволен,
а с тебе правим ято
и тогава разцъфтява лято.
10.
В общата тенденция ти си права-
трудят се в Сайта всички,
но проблемът си остава:
в ята да се формират птички,
с отношение отговорно и критично
според бликащата в душите жажда
и в конкретни направления, прагматично
ще започне новата култура да се ражда.
Иначе разбирането утопично
ще "разпръсква" светлина сред мрак
и тогава отношението различно
няма да достига до въпроса:"Как?"