автор: Valdes

Приятелството - вяра и мечта.
От детски дни сънуваме другаря,
с когото и звездите и скръбта
да споделим. Ала сънят догаря.

Събуждаме се в дрезгав полумрак
и самота отново ни притиска…
Целувката на Юда пита пак:
Доверие? А струва ли си риска?
Доверие… Без него ще си сам.
Тъй тъжно се живее без приятел.
Но има ли приятелство? Не знам.
Как става от приятеля предател?

Сприятеляваш се със Завистта,
а тя щастливите ти дни пропъжда.
В приятелство кълне се Алчността,
а после в теб човешкото осъжда.

Приятелства на чашка и в разкош,
приятелства, създавани във слава,
предавани, продавани за грош,
оказващи се не жито, а плява.

Коварство, лицемерие, лъжи,
ласкателство, предателство, измяна…
Сърцето все се лута и тъжи.
Доверие и капка не остана.

Приятелството - крехко стебълце -
и време, и търпение се иска
да го отгледаш с обич от сърце,
а не да го разменяш за огризка.

Ако успееш в този свят нелеп
ти да отхвърлиш корист, страх, заблуда
ще има шанс, Приятелство, за теб
и може би не ще го има Юда.