автор: alidora

Неспирно блъска по стъклата дъжд,
ранил чело, присяда на паважа,
самотен, нецелуван ни веднъж
той тайните си няма да разкаже.

Под мостовете спира вечерта
и вече сляпа, ляга и заспива,
със черни пръсти моли се нощта,
но пак сама от виното отпива.

Нестоплен, броди вятър северняк,
не милван нивга, вечно неразбран,
наивно търси, като стар глупак
измислен дом, отдавна разпилян.

Под куполите звездна тишина
единствена кралица е Луната,
неподвластен на короната съня
самотници събира без отплата.