автор: kamik

Само аз ти останах. Само ти ми остана.
И съвсем е излишен онзи паметник - Господ.
Досега щом не слезе в тази зейнала рана,
ще ни дойде навярно на небето на гости.
Знам, че викам насън - запуши си ушите.
Все едно - невъзможно е да прогониш кошмара.
Отдалече се връщам и от страх съм пропита.
И съвсем са излишни твойте мъжки шамари.
Отдалече се връщам. Ала още се връщам.
Затова не разпитвай колко дявола срещнах.
Остани в тази наша земна, розова къща.
Нека аз да изкупвам часовете ни грешни.
Нека теб не закачат! Нека теб и децата
да оставят на мира - да сънувате тихи.
Аз подпалих небето. Аз продъних земята.
Неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.
Справедливо изглежда. Затова - не се стряскай!
И не ме съжалявай - не съм толкова млада.
Мойте нощни злодеи със апостолски маски
са мъжете, които съм изпратила в АДА.