Гледа ме унесено и ми измисля бъдеще -
щастливи щели сме да бъдем, след години,
незабравима щяла да е всяка утрин,
страстта му никога не ще преминела.
До края на живота щял да ме обича,
напук на старостта - прегърбена, беззъба,
и щяла красотата ми да бъде пред очите му.
(сигурно душевната, не другата...)
И ръси обещания, заразно болни,
за бъдещия ни уют домашен...
От всички девет времена глаголни,
най-много вярвам на сегашното!