автор: Gligor

Благой Кръчмаро сигорно реши, че полесно че му се дигне оборото, ако земеме та станеме град и ни сбра един ден у хоремаго, извади убава рикия каде се пие с ледени бучки (сичката рече че ни е фаща за бес пари), тури и семки да чоплиме ама тех ни ги фана по десет стотинки фуниата и вика айре да прайме прокламация и да ставаме град.

Като рече тека и сичките го зяпнаме дълго време у остата ебаси. Абе тоа чиляк неманема па като земе та измисли изневиделица некоа сложна ситоациа. Язе оспех пръф да си затворим остата от стреса и рекох та го запитах абе Благойчо, епа че имаме ли некаков кяр от таа работа ели само че ни подигнат данаците ебаси. А он излезна изотпред на тезгяфа, изкашля се дрезгаво та фърли една чаша наведнаж да се поисплакне, тоа път се изкашля добре и почна.

Драги саселяни и ти Глигоре, вика. Деноношно съм мислил и измислих, че нашто китно родно место е достойно да се разрасне и да запрелича на град. Огледайте се добре драги саселяни и ти Глигоре и виште как глобализациата ни е заобиколила отсекаде, а ние тука с вазе още се туткаме. Ама не каза кво е тва глобализация ебаси. Както правилно ни запита тука нашия дрогар Глигор, плавното преминаване от селото накамто град че ни донесе и ползи. Първо на първо веднъга щом станеме от грацки тип и че ни асфалтират и двете улици, нема как да ги не асфалтират. От една старна верно, че като има асфалт че се появат и дупки, ама от друга старна подобре ли е да пълниме дупки с асфалт ели да влачиме баластра като сега. Подобре е вика, бес да изчека кво ще речеме ние.

Второ на второ разправа, от това присаединение че получиме и неко леф, та да можеме побърже да се оформиме като у градо. Теа пари нема да ги арчима е тека за нема нищо, а че наблегнеме на овеличаване афтоматизациата на оръдиата на труда и полеколеко и у нашто село токувиш забрамчи трактор, а не само да брецат магарета вика. После уважаеми саселяни и ти Глигоре разправа, че земат да ни отворат и кино, а нема се мачиме само с телевизори и оно като погледнеш полвината не работат като ората. Покрай тракторо и киното че се отворат работни места за ентелегенциа, та некои от вазе че спрат да копат. Ама що рече от вазе, а не от назе, язе лично неразбрах ебаси. Сигорно що он не копа, знам ли. Като се оформи ентилигенциа, че се наложи да се отвори и магазин за грацки дреи вика, та те ти ги още работни места, а оттам и още магазини и те тека безвазвратно че варвиме се понагоре и понагоре и един ден като нищо може да отвориме и ЦУМ. Изопщо па вика нема да ви расправам, колко бърже че спадне престъпноста и текива работи като некой да ти утрепе козел като на Киро Тиро, че останат у историата.

Малей нема да ти разправам колко ептем го зяпнаме ние ебаси. Ама Фильо Максимата се усети и вика, абе Благое, а покрай тиа подписе и разправий с таа прокламациа, се тека ли че даваш рикиа за бес пари ели че си е плащаме като порано. И кой вика че е подфане, ако земат та е одобрат таа прокламациа, що оно сигорно и търчане си требва. Ама Благой мислил и по това, та вика вие само се потпишете и ме изберете язе да движим работите и парите и нема се косите за нищо. Кой вика се потпише язе да съм отгоре, сека трета рикия обещавам да е за бес пари. Епа оно на назе толко ни требваше и се наредиме да потписваме ебаси.

Занесе е Благой къде требва и ониа рекли, че щело да го бъде като е земале де. Леле що радости беа напокрайто тоа случей, нема да ти расправам. И що рикиа се изпи също тека ебаси. Целокупното селячество как вика Петарчо Пъпката се опиянчи. И тека полеко леко дойде днешниа ден, кога требваше да кажат ониа че ставаме ли град ели не. Добре ама кво стана незнам, ама тека завартено ни го обясниа, та никой нищо не разбра. Вав смисъл сагласни ли са да ни приемат и назе за град ели не, а не да не са казале савсем нищо да речеш ебаси.

Та сега сичките одиме омислени та знаели се.