автор: Krasi7

(пак на барата)
Когато сме за по-дълго на риба си имаме два ритуала, които изпълняваме неотменно. Втората вечер задължително сме на боб в гърне, а следващите похапваме пържена рибка. Именно за тази пържена рибка ми е думата.
Обикновено част от животинчетата, независимо, че са с живарниците във водата, в един момент започват да показват трайна тенденция към умиране. Именно от тях избираме и ги слагаме в тигана. Да, ама се забелязваше и една друга трайна тенденция - обикновено рибката за вечеря излизаше предимно от моя живарник и от този на колегата, който имаше навика да хваща и прилепи. Третия, който можеше да хване риба и в картера на двигателя все нещо се ослушваше. Е, реших да го излекувам от тази тенденция.
Издебнах го един ден когато беше позадрямал, отворих живарника му и набързо натръшках с дръжката на ножа 5-6 добри екземпляра. Никакви следи. Тупкаш ги по тиквите и те само потреперват.
Вечерта започваме да избираме за тигана. Нашият човек отвори живарника си и физиономията му се изкриви.
- Мама му стара, какво й стана на тази риба? Седем хубави рибока са обърнали коремите. Как стана тази работа не мога да разбера?! Мъртви бе, мъртви. Ток ли ги удари?! - взе да се кахъри той.
- Ами, ток. Я да видя каква е работата! - приближих се аз.
- К'во да гледаш! Абе живи бяха, ти казвам.
- Живи ама, то и това животинче душа носи. Може нещо да си ги стресирал бе мой човек.
- Какво да съм ги направил? Да съм ги стресирал?
- Ами да, тя и рибата може да се стресира и да отгърми скоропостижно. - умно и убедително заключих.
Нямаше как, хапнахме неговите мъртъвци, поговорихме и легнахме.
На сутринта както винаги станахме преди слънцето. Първата му работа на нашия човек беше да си провери живарника. Върна се доволен - нямаше други мъртъвци.
- Хайде, докато се оправите вие аз ще забъркам кафето. - и запали газовия котлон.
Проверихме си въдиците, живарниците и седнахме да изпием първото за деня кафе. Леле майко! Като отпих свят ми се зави. Сол, оцет и чесън! В кафето! Литър вода изпих за да се оправя. Тоя с прилепите също.
- К'во е това нещо бе брат'чед? На шкембе чорба ми удря май. Ще си изплюя бъбреците! - едва успях да продумам.
- А, кафе бе, кафе сложих. Ама знам ли, от студа може нещо да се е стресирало и да го докарва на шкембе. Стресирало се е, друго обяснение нямам. - гледа ни и се хили доволно.
Повече не му разрешаваме да прави кафе. Е и той вече сам си стресира рибата.