Друг е и знам, че ще се върне,
мъжът, произвеждащ формалин с потта си
за мен, за мен, за мойта балсамация,
такъмите привършват - маслото и солта,
трябва да купя всичко от бележката,
тоалетната хартия, по поръчка
сапун, дезодорант и хляб за тостер
и да е чисто, и чисто, чисто
до отсъствие в белите чаршафи,
без приспивателни, антидепресанти
по-силна съм от страхова невроза,
бижу е кожата ми - пергамент,
не реликва и не в банкноти
не сувенир на рафта на еснафа
с претенции за интериорна стойност,
отрязал е главата на душата ми
достойнство лично, в територии,
изхвърлил е водата ми в канала,
а онези допири, емоционалните -
кристална тайна между двама,
като концерт за душ и после пия тетра,
изчистена съм, обезпаразитена,
стегната клошарка, ровя,
чета хартиите в боклука,
рециклирам пулса си и чакам
последната капка,
шепата пръст и
капака...