автор: Krasi7

(живата истина ви представям)
Пак сме си тримката - аз, оня дето хваща риби и в картера на колата, и ловеца на прилепи. На същата река сме. Тече си тя между високите скали, а около нея са разкошни поляни. Хората от селото си пасат кравите там. Ама много ги имат от тези рогатите.
Нещо не върви риболова и решаваме единия да тръгне да провери и други места, и ако не се върне до половин час да тръгна и аз след него - значи е провървяло. И ще се сменяме за да направим работа, както се казва.
Мина половин час, тръгвам и аз. Намерих го до един бент. Скубе рибок след рибок. Настанявам се и аз, и ги почвам. Живарника във водата. В един момент гледам как един рак, доста едричък, се опитва да влезе при рибата. Ама не става, пречи му капака. Извадих го и го показвам на приятелчето.
- Малеее, страшен екземпляр! Ще изкарам още десетина и довечера ще ги хапна. Умирам за рак! - възклицава нашия и се приближава.
- Ами вземай го тогава! - отговарям.
- Нали знаеш, че не мога да ги пипам. Хвърляй го в моята кофичка при малките риби.
Така и направих. Но след змалко абелязах как опаката гадина хваща в щипките си по една рибка, вдига ги над водата да ги умъртви и след това пак повтаря. Хитрец природен. То глада на какво ли не учи. Пък е и по силен от тока и от любовта.
- Слушай бе, тази гадина ще измори рибата. Какво да го правя, трябва да го преместя някъде? - привличам аз вниманието на колегата.
- Айии, гадината му с гадина, измори ми рибата. Какво да правя сега, къде да го сложа?
- Ами взимай го в ръка и да се прибираме! - казвам му аз, но вече ми е хрумнала в главата майтапчийската идейка.
- Изключено! Гадно ми е да го държа и да ми пляска в ръцете. Слагай го при тебе!
- Да, та да умори моята риба. - отговарям. Знаеш ли как ще стане? Сваляй ботуша и го слагай вътре в него. Така ще го носиш. Тревата е мека и няма да ти стане нищо на крака.
Не вярвах, че ще се хване, ама се хвана. Събу си десния ботуш, сложи рака вътре и тръгнахме. Куца леко, замята и се опитва да заобиколи кравешките произведения, ама все не успява. Докато минем тези два километра крачето му беше оцветено и вмирисано до коляното. В бивака ни пресреща третия и пита:
- 'Що куцаш бе брат'чед? Да не повреди крачето?
- Не, нищо му няма, ама иска довечера да яде рак и сега си го носи в ботуша. - отговарям вместо колегата и намигам.
- Ейии, това по крака му за гарнитура ли е? Абе брат'чед, защо се хващаш на приказките? С кой акъл си събу ботуша заради един рак и перкаш почти два километра в кравешки лайна?! Не, че има нещо, ама ще се вмирише рака от ботуша ти.
Колегата бавно се обърна, погледна ме и каза:
- Ама вярно съм ливада некосена. Така да се вържа! Мамка ти и рак, за смях ме направи!