автор: Marta

Имало едно такова конче. Писано-шарено, гривесто и напето, само дето постоянно мрънкало и се оплаквало. Все нещо не му било наред - ту тревата не му е вкусна, ту слънцето много му свети, ту мухите, особено една конска муха, били твърде нахални, ту другите кончета - глупави и превзети.
И всички му викали "Киселотo конче". И не защото обичало кисели ябълки като всички кончета, ами защото такова било и на вкус. Да, дори понамирисвало на конски оцет. Затова даже мухите бягали от него (останала само най-нахалната конска муха), а след това и приятелчатата му го изоставили.
И станало така, че нямало вече на кого да се оплаква. То обаче продължавало пак да се дразни, сприхаво конче ви казвам!
Например с реката. Като си пиело вода и процедило през зъби:
- Да ти кажа, водата ти хич не я бива, даже е мътна и има боклуци!
Но реката не го и погледнала, продължила спокойно да си тече. Тогава кончето изпръхтяло недоволно и погнало вятъра:
- Ей, ветре, стига си духал, че в очите ми вкарваш гривата и опашката ми пилееш!
Вятърът обаче нехаен, изобщо не му отговорил, а се отвеял нанякъде.
Опитало кончето и на тревата да се скара:
- Виж каква си горчилка! Сигурно си играла с най-горчивия буренак.
Тревата, нали е добра, само тихичко се полюшнала, сякаш въздъхнала, а цветенцата му се оплезили.
И тогава кончето овесило нос, от кисело конче станало едно унило конче, нямало с кого вече да се дърли, едвам си повдигало копитцата като пристъпвало, тътрузело се през поляната, и все се надявало някой да го повика да си поиграят за малко поне, ала не. Всички коне, и големите и малките, се забавлявали на другия край на поляната, пасяли и тръскали глави, с което се поздравявали, но не поздравявали него, а най-малките се надпрепускали и не го канели да тича с тях, и всички понякога цвилели, за да покажат колко са доволни от волния конски живот.
Постояло, постояло малкото кисело конче самичко, а като видяло отстрани колко добре се разбират другите коне, станало му мъчно. Ох, щях да кажа -станало му кисело, но не, станало му мъчно и решило - какво?
Да се извини - на всички, които е докачило. Препуснало в кръг, стигнало до средата на поляната, изстъпило се и изцвилило:
-И-и-хи-хи-хии! Е-е-хе-хе-хее! Извинявам се на всички, които обидих и благодаря на вятъра, и на слънцето, и на реката, и на тревата, с които сме богати.
Тогава най-старата кобила, махнала с опашката си и прогонила нахалната конска муха - е-е, там, в оная горичка.
Така киселото конче станало едно конче - бонбонче, защото най-голямото наказание - и то го изпитало на гърба си - било и винаги е това, да си сам.