автор: victoria

Черен облак в ад превърна,
до вчера бялата мечта,
слънцето в агония умира,
брод сърцето не намира..
Жадно търся твоите следи,
на брега от пясъчни мъгли,
да премина мътната река
искам, но не мога без крила,
лутам се сама, безпътна,
умирам бавно кръстопътна..
Спри до мен, ръка ми протегни,
светлината бяла ми върни,
с ласки копринени дари,
моите нощи и моите дни.
Нека пак да сме щастливи,
нека грешките трънливи,
да забравим, да си простим,
от мрака, светло да сътворим.