автор: miglena

Търсех любовта...
Като врата във дъгата.
Като устрем към сливане
с небето и светлината.
Сътворих те в мечтите си,
за да не съм сама сред стихиите.
Влюбих се в пътя...
Надявах се да ме приближава
към теб и твоите трепети.
Сън, или приказна реалност е
да те докосвам без допир.
Вплетох се в твоите траектории
и безумни стремления към
покоряване на времето и
пространството... по човешки.
Преминах през пълни унищожения,
за да се пресъздавам отново и
отново: като горска фея и
жрица на природата и стихиите.
Рея се на водни криле.
Улавям слънчевия вятър.
Превърнах се в пулсираща галактика
от живот и жизненост.
Всеки дъх е вдъхновение.
Всяка стихия е стих.
Възкресение.
С мен можеш да повярваш
в реалността на приказките.

АЗ СЪМ ТВОЯТА СВЕТЛИНА.
ТИ СИ МОЯТА ДЪГА.

Живея, за да обичам.
Стихиите. Теб.
Обичам живота.
Сред стихиите.
С теб, моя

ЛЮБОВ