автор: Mojsei

1.В скалата на ценностите, на първо място, Лазарев поставя любовта към бога(Вж.:с.289), но когато си изясним що е бог, а това е озарението на споделената любов, във връзка с която се формира и любовта към себе си, става ясно, че нямаме основание да не се съгласим с една такава ценностна система.


2.Интересен е въпросът за йерархията между духовния водач и бога. Даването на превес на бога, от гледна точка на позицията, която изяснихме, показва колко високо наистина стои равнището на озарението, постигано на основата на развитието на интелекта, защото споделената любов може да се разглежда и като интелектуална. Във връзка с обособяване на нацията ни, в условията на нейния разпад, поставих въпроса пред Движението за Нова Култура, че е необходимо да се издигне духовен водач и за такъв посочих Кубрат Томов. Но какво значи да се издигне духовен водач? А как е възможно пък това именно за българите?


3.В разговорите ми с поетите за необходимостта от формиране на отряда на обединената българска интелигенция като ново ядро на националния ни интерес, свързан със съдбата и на отделния българин, чувам различни мнения, които ми дават възможност да установявам каква е зрелостта на този необходим процес. В тази връзка, ще посоча кратко, че съвременният общоформационен процес се разгръща от неговите субекти, които се обособяват като отделни негови Центрове. САЩ отдавна са възприели концепцията на Карл Иберла, а тя е от 60-те години на миналия век, да наблюдават и ръководят света, разглеждайки го като изграден от отделни силови центрове. Но нова литература и обединена интелигенция, като едно ядро на общоформационния процес, са неща на едно цяло. От така посочената гледна точка, ще посоча още две неща тук. Първо. Прагматизмът, разбиран и разработван от мен като хуманен екзисетнциализъм, е ново направление в литературата и всички нападки към него, посрещам с повишен интерес. Второ. Фактът на злощастната изолация на Центровете, които са се формирали и работят в България на празни обороти е доказателство за липсата на процес, за промяна на негото естество - от процесуалност към контактност, а това е нова реалност.


4. Двадесет и първи век е първи век за качествено нова литература, отразяваща новото единство на света, което предполага и нова мирогледна ориентация.Но формирането на мирогледа е продължителен процес и затова днес особена значимост в литературата представляват тези, които имат формирани концептуални рамки, макар и различни, за да се стигне до "сблъсък" на концептуални позиции. В тази насока преработването на литературното наследство е една от задачите при създаването на новата литература. Но в съвремената мирогледно-методологическа недостатъчност, излизането със зряла концептуалност не предполага литературен триумф, а точно обратно - предизвикване на литературни сблъсъци, което трябва да се оценява като положителна тенденция.
Осемнадесети век е време на ориентация на литературата към чувствата и преживяванията, с което става промяна и с механизмите на самото стихосложение - тоническото направление в поезията израства на основата на силабическото, за да се обособи лириката като самостоятелно направление, което в началото на следващия - деветнадесети век, се обособява в сантиментализъм.
В продължение на близо две години аз обобсновавам и утвърждавам хуманното преживяване като предметна област на прагматичното направление в литературата, което е многостранен процес и затова го правя постепенно, но системно чрез многобройни публикации, разбирайки добре, че всичко това изисква време. С интерес наблюдавам влиянието на текствоете, които публикувам върху творчеството на останалите автори в Интернет, а също така и пробиването на прагматизма в ориентацията на различни организации и движения, както и неговата тенденция в съвременната литература, в която водят такива фигури акто К. Кастанеда, което е наистина жалко за времето, в което живеем.


5.
В балансирана милувка
радост впримчили сме с тъга
и с поредната целувка
обяснение правя ти сега:
в тази сложна екзистенция
на преплели се души,
даже и без грам претенция
любовта ни ще те утеши,
а тъгата с тебе преживявам
и ще бъде тя нюанс,
но за тъждеството настоявам
и това ти казвам в аванс.


6.
Между нас застана Купидон-
ей, така - почти наивно,
но в гърдите сладък стон
породи дихание дивно.

Нямаше в ръцете си стрели,
но така ни той уцели,
сякаш в небето сме били
и от там сме вече цели.

Озарението на любовта е бог
и за нас - постиган идеал,
който е достатъчно висок,
затова, че всеки цял се е отдал.

А перото ми въздиша
под влиянието на тази власт,
в преживяването - сила висша,
бликащо чрез буйна страст.

В миговете ти на скука
действа правилото златно-
не допускаме в сърцата мъка
и врадостта се връщаме обратно.

Времето ни, от взаимност спряло,
е подвластно на това Амурче,
пред което, със сърцето онемяло,
все повтарям думичка една:"Сладурче!"

И летим в преживяването гладко -
двамата, от него покорени,
за да задържим дихание сладко
в мигове на радост - споделени.


7.
Мен съдбата благосклонна
ме дари с доброта
и в пътека непреклонна
отстоявам поведенческата простота-
затова не мога никой да подмина,
даже да любезничи привидно,
но достигам таз причина,
правеща му поведението обидно
с това, че в поза на покорен
иска боговете да смили
без да хваща пътя отговорен,
а по него те отдавна са били.
Лазарев изрично казва
пред божественото да изпитваш срам,
затова че преживяването се наказва
и едва ли ще се справиш сам.
Затова ти казвам драга,
силите си не губи,
а когато да говориш се налага
и тогава себе си люби,
за да може чрез хармония
да оставаме в красота
и така - чрез разговор симфония,
ще постигнем мирогледна висота.

Ситуацията е ясна вече-
трябва да се влиза надълбоко,
че с разказите си вниманието привлече,
но се караш с мен жестоко?!
А си дама искрена и мила,
но сега не всичко ти е ясно-
можем в спор да правим сила
и това ще е прекрасно.


8.
Писецът ми, изящно тънък,
отдава на стиха ти дан
за онзи естетически рисунък,
за който ти подадох длан.

На този хоризонт наежен
окото ми контурите чертае,
сърцето пък в ритъма безбрежен
съдбите на несретници гадае.

Правя ти сега подарък-
малка китка от звезди
и чрез него, спомен сладък,
грижите ти днешни възмезди.

И дъждът, в случайни капки,
вдигна сухите треви,
за да ги превърне в хапки
за коне, умората, които ги преви.

Ако нещо пък забравя,
в нюанси малко глухи,
пак възможност ще оставя,
да не бъдат думите ми сухи.


9.
Нямам мили мой, въпроси-
срещата ни спомени събаря,
а дъждът очите роси
и сърцето смело отговаря…

Явно ножът е опрял до кост-
мъката посрещам мълчаливо,
но отправената срещу мене злост
няма да преглъщам мълчаливо.

Тази…другата - с мисъл скверна,
как те гледа похотливо?
Тя любими, е неверна,
аз обичам те красиво.

Казах ти с гласа си тих:
с тебе завъртяхме колелото-
ето, а сега чрез стих,
чувстваш колко тъжно е окото.

Няма да те убеждавам, че горчи-
с теб сме се втъкали в спомен:
имам аз за нас очи
и те чакам в хоризонта ни огромен.

Времето е наше, ще те чакам:
виждам, че не си готов-
ако трябва ще протакам,
но с теб сме двамата в любов.

Няма миличък, за тебе друга -
любовта ни нас владее:
врекла съм се да съм ти съпруга,
а сега сърцето леденее.

А кавгата все сънувам-
пред очите ми е всеки ден,
почвам даже да бълнувам:
май се случва нещо с мен…

Чувствам, бедна е речта -
лутам се, проплаквам, падам:
но с нашата мечта
продължавам зарад теб да страдам!