автор: rainy

"Ако само за миг премълчим…"
На Кристи. И не само.

Не кради, не лъжи, не убивай...
Така и не запомних поредно законите.
Чувствам вътрешно греха, а този...
Този сериозен грях (за мен) не е описан в канона.
Имам нужда от вяра, и тя съществува в мен, но аз питам:
Грях ли е, ако убия, когато защитавам любимия човек?
Ще го направя, на секундата, и без да се замисля.
Бих удушила всеки, и то с голи ръце!
После нека се пържа в казана - докато свят светува,
но за мен е правилно, и точно така е добре.
Питам: грях ли е, ако... Нека не продължавам.
А някой пита ли се какъв грях е, когато лъжете вътрешно?
Когато задушавате истината в душата. И премълчавате.
Ах, да, вярно! Забравих... Не трябваше да се наранява.
Кого, ако смея да попитам? И как точно ще се случи?
Впрочем дали междувременно не сте го направили?
И с кое осакатено сърце ще си го позволите?
С онова, същото? Което е потърсило в друг пристанище...

Вие, пазители на осиротялото статукво;
вие, справедливите фалшивоправедници;
вие, стожери на циникоморала...
Хвърляйте камъка! Свикнах - няма да сте ми първите,
а и още очаквам, но ще ви кажа:
Не правя сделки, включително за несамотност в бъдеще.
Дори от ежедневната - за кората хляб, ми се гади...
Искам да ме искат, и то докрай - без търговия с трудности.
Искам да ме имат цялата! Искам сутрин да оставам,
и защото съм открила своята изконна истина,
рискувам здраво, и действително ва банк!
Плащането, ако се наложи, е по подразбиране,
а вероятността да изгубя е съвсем реална -
като гладна хиена диша във лицето ми, но пък...
По-искрена съм от всички ви! И по-вярна.
Не се чукам със заместители,
и ръцете ми не прегръщат по навик.
Любовта я има във очите - с един-единствен адресат.
Хайде, можете да ме разкъсате!
(Усмихнете се без притеснение - и той го прави...)
Нали сте отговорни, а пък аз съм онзи там, рогатия.
Обаче... колко сте по-безгрешни? Нищо, че уж спазвате канона.
Когато мълчите, дали всъщност не се мамите?
Как е възможно да се ощастливи със изпразнена утроба...
Да, не ме щади никой и са ми кървави сълзите -
така е обикновено там, на кръста.
Страх ме е до смърт, но намерих себе си.
Може за вас да съм проклетия Юда,
но няма да се самопредам, а също и чувствата.
И... Господ да ми е на помощ.