автор: 0805

Имах страшен петел! Беше истински дявол-
дъжд или вятър - все стоеше изправен,
вечно вдигаше врява, всичко беше в пера,
но вкъщи винаги имахме най-добрите яйца...

Имах страшен петел! Най-лудият беше -
щом клъвне кокошка, любовта я тресеше,
а кокошките странни са - сърцата им хвъркат
ако някои грубияни здраво ги клъвнат...

За петела ми не бяха само кокошките сладки.
Не! Той скачаше умело и на гъски, и на патки,
че и на други птици, само ако има шанс!
Един и същ е принципът, останалото е нюанс...

Имах страшен петел! Беше малко особен -
денем си дремваше, но будуваше нощем.
Момите на село от любов полудяваха,
та покрай него и мене задяваха...

О, имах страшен петел! Шампион беше птичи...
Днес са други петлите - всеки косъм им пречи,
не зная причината, други са времената,
ако питаш петела ми, те са просто глупаци...

65-та подкарах, късна есен настана,
заминават приятели, и на мен малко остана,
по-добра старостта ми щеше да бъде,
ако от време на време петелът ми кукурига...

Затова, чуй съвета, който чичо ти дава -
като е млад петелът, не позволявай да страда!
Нека хвърка свободно, кокошки да го обичат!
После вече е късно - и на петел срок изтича...

Ех...наздраве!