автор: mai4ka

Границите между емоциите и разума понякога са доста размити. В мен живееят две жени. Едната е като малко дете, а другата е стара и уморена.
Интересно се получава , когато решат да поговорят...

-Здравей, пак съм аз. Имам нужда да поговорим. Ще бъдеш ли с мен тази нощ?
-Винаги съм с теб. Какво има?
-Ами... Едно ми е особено... Става въпрос за един мъж.
- Разкажи!
- Той... Той е странен и ме привлича. Честно казано - влюбена съм в него. Срещнахме се преди два месеца в интернет и после се получи хармония между нас. Говорихме с часове. За всичко. И за нищо. Мълчахме и се смеехме. Сякаш преливахме един в друг. Сякаш времето летеше и спираше едновременно. Сякаш сме се познавали винаги. Живяла съм в него измислена. Живял е в мечтите ми... Беше прекрасно. Беше мило. Беше приказно...
- Защо "беше" ?
- И аз не знам. Той ми прати едно писмо, което много приличаше на "любовно обяснение" и аз понеже исках да е, така го разтълкувах. Обаче на другия ден се видяхме и поведението му съвсем не беше като на влюбен. Помислих, че ме будалка или се шегува.
-Защо не попита?
- Ооо... Попитах. Той прочете какво е написал и ми каза: " Ами, ето виж, написал съм точно каквото мисля" Явно, на него си му беше ясно. Пък и така се притесни. Реших, че не е честно да го притискам. Нали сега чета едни книги, където пише, че мъжете по трудно говорят за чувствата си и трябвало да сме търпеливи с тях. И тъй... Въоръжих се с търпение. Организирах си живота без да го включвам , но и без да забравям за него. На другия ден си направих купон в къщи. Поканих приятели. Голяма дандания. Алкохол, цигари, силна музика, нали се сещаш? И точно в един часа през ноща си погледнах ДжиЕсЕм-а " Някой май е взел мъдрото решение да не си размътва мозъка с Калоян . Поздравления! Как си Сияна" Стана ми едно такова... Тъжно... объркано... абе ...тъпо. Нали на мене нещата си ми бяха ясни. Влюбена съм. Искам си го. Как изобщо му е хрумнало, че няма да си размътвам и без това обърканите мисли? И как му е хрумнало, че мога да вземам мъдри решения що се отнася до него? Помолих един приятел да ми даде петдесет стотинки, че нямах и да ме закара до залата. Пиян беше , ама услужлив. Свърши работа. Поговорих с мъжа и сякаш се разбрахме. Ама...
- Слушам те.
- После нещо стана. И край с хармонията. Нямаше я повече. И ужасно ми липсваше. И почнах да я търся.
- Някой от вас я е отровил със страховете си. Как мислиш: Кой?
- Незнам...
-Не те питам "Кой". Питам те: Какво мислиш?
- Май и двамата се старахме да тровим.
- Ти как?
- Писах писма. Едни такива дълги. Дано си помисли, че съм много умна и въобще само хубави неща... дано си помисли.
- Ха-ха-ха. Ама си дете. Знаеш, че не си много умна.
- Е да де знам. Но той няма откъде да знае и може пък, да си ги помисли хубавите неща по мои адрес.
-Сияна... Хрумвало ли ти е накога, че това изнервя хората. Когато някой притежава само хубави качества, другите се чувстват малки и несъвършенни покрай него. Трудно се общува с богове . Пък най-трудно с тия, които се правят на такива. Думата "лицемерие" нещо да ти говори?
-:-(
-И...?
- Той ми каза: " Манипулаторка си ми ти , но си сладка." И аз питах: " И аз ли съм твоя вече? Дали ще ми хареса да съм твоя" Той: " Шегуваш ли се" Аз: " Да"
- Шегуваше ли се?
- Не. Излъгах.
- Аха... И още кога излъга?
- Ами... Исках да го погаля и да съм нежна с него, че беше объркан, но понеже той не реагира, аз накрая казах, че искам да го гъделичкам.
- И още кога?
- Пратих един смс за цигарите и секса. Но той и там не реагира и аз казах, че съм го получила днес. То така си и беше, но всъшност исках да разбера дали ме иска.
- И още кога...?
- Ооо... Много пъти. Ама и той ме лъжеше.
- Той, той, той... Стига, Сияна! Не можеш да оправдаваш собственното си поведение, с поведението на другите.
-Не мога, ли ? Той се държа, като дете и аз влязох в тон. Знаеш ли какво направи...
- Ей, момиче, сега не говорим за него, а за теб. Имаш претенции, че си голяма жена. С мен може да си дете, но с другите не прекалявай!
- И ако искаш да знаеш той ме обиди. Каза ми че съм манипулаторка и че щял, да чака да порасна , за да дойде да се целуваме. Каквото и да е имал предвид под целуване.
- И не си ли манипулаторка?
- Не! Всичките тия писма... Опитах се да му покажа различни страни от себе си, за да може той да знае, коя съм и да си ме пожелае или не.
- Аха, и написа само за хубавото?
- Че какво да напиша? Че знам, как се приготвя хероин ли? Нали ще избяга. Това казваш, ако изобщо го кажеш, когато си тръгваш или се задълбочат отношенията. Кой го знае и той какво не ми каза! Пък и кой пише лошо за себе си в писма? Ами ако стана депутат и попаднат в някой изнудвач?
- Разсмиваш ме. Говорим за интернет, Сияна. Никой не може да докаже, че ти си ги писала и го знаеш. И депутат не искаш да ставаш. Погледни се! Уникална лъжкиня си. Сега се опитваш да излъжеш мен, тоест себе си. Обичам те! Понякога много се забавлявам с теб. После какво стана?
- Тя тая "хармония" взе да ми липсва много и един ден реших, че я искам. Ама как да стане, като баткото не ще (каквито и да са причините). И стигнах до извода, че трябва да я потърся другаде. Но нали се сещаш, че докато съм влюбена в него, за никаква хармония с някой друг и дума не може да става. Значи налага се, да го разлюбвам. При това спешно. И секс не мога да правя с друг, пък се изнервям без хич. Значи още по спешно. Та, написах едно писмо, в което имаше любовно обяснение и краен срок да ме приеме или не. Демек признах си.
- И сега?
- Сега чакам, да видя какво ще се случи.
- Какво ще правиш, ако каже "не" ?
- Незнам ... Обичам го. Решил "не". Ще се съобразя с това. Така се надявам поне да постъпя.
- Ако не се обади?
- Сега аз си се смея... Това е ключът . Сигурна съм, че няма да се обади.
- Защо ?
- В момент на афект, му написах нещо за женска злоба. Получи се като заплаха. Беше си мои личен страх, но той нали не ме познава... Нормален човек е. Нормалните са любопитни. За съжаление обаче, нямам лоши чувства към него или поне - не достатъчно лоши. Не изпитвам нужда, да доказвам каквото и да било пред себе си или пред него. Иначе с радост бих му доставила удоволствието, да се сборим с лошите си страни. И...
- Спри се де! Темата май ти хареса? И какво смяташ да правиш, ако не се обади?
- Първо: изтича срока, които дадох и ще съм свободна, да се влюбвам в друг.
-Ти и сега си свободна. Какво ти пречи?
- Какво! Какво! Надеждата, че ще размисли и ше ме поиска. Това ми пречи. Като сляпа съм. Не виждам по-далече от него и от носа си.
-Да размисли...! Значи ти си била сигурна в одговор "не" , но си се надявала, това да се промени? Така ли?
-Да.
- И като си мислела, че ще е "не", защо просто не изчака? Можеше да спечелиш.
- Гордостта и суетата ми взеха да се дразнят, от това едностранно общуване. Затова! Искам да спре.
-А защо не си тръгна, без много драми?
- Уф, ама и ти... Нали ако си тръгна сега, после ще си задавам въпроса, дали съм постъпила правилно, дали пък той не е бил много зает и объркан и само е трябвало да попитам? Дали...
- И какво променя, това че попита?
- Прехвърлих отговорността. Това е. Ако някой ще си задава въпроси, нека да е той!
- Разбрах. А второ?
- Второ: Ако не ми отговори въобще , ще съм достатъчно обидена, за да не го търся в гратисния период. Оня трудния. Нали се сещаш? Дето се получава вакуум в душата ти и боли. Обидата ще го запълва донякъде, докато я изместят случки и хора. Мразя да ме боли. Искам да намаля празнината. Това е.
- Ти на кого даде срок, Сияна? На него или на сбе си?
- На себе си. Не мога, да чакам, да ме поиска безкрайно дълго. Аз и моите чувства сме важни все пак.
- И не мислиш ли, че е подло, да прехвърляш отговорност по този начин? Ти си знаела отговора и без да питаш. Той отдавна е решил за себе си.
- Не е подло. Той е голям мъж и може да избира. Освен това, аз искам да каже "Да. И аз те обичам!" . Пък и той почна с любовните истории, аз само се вързах. Нека си поеме отговорността и да ги приключи. А и за каква отговорност говорим въобще. Аз я чувствам. Той едва ли!
- Разбирам. Май много си мсилила по този въпрос?
- Една седмица е много време. Аз обичам този Калоян. Ще ме боли. Опитах се, да се защитя донякъде.
- Обичам...?
- Да. Ще ми липсва. Исках го за приятел, но се влюбих и сега не можем да бъдем. Опитах! Не се получава. Няма я хармонията. Общуването прилича на агония и трябва да спре. Поне за мен е така. Той не ми позволява, да му бъда приятел. Не вярва че мога. Спря да споделя. И се пази. Държи се с мен, като с клиент купувач. Крие неща. Дори такива , които нямат значение.
- Например?
- Например: последния път, когато се срещнахме в чата. Явно искаше,
да говори с някой друг. С тия никове най-вероятно за секс. Можеше да ми каже "Зает съм" Ама не! Уморен бил... Не съм искала да ми казва с кой и за какво си говори. То си е лично и аз нямам нищо общо. Просто наистина няма значение, дали е уморен или говори с някого. И в давата случая не е с мен и точка. Затова казвам, че ме лъжеше и за неща, които нямат значение. Обидно е. " Ти си прекрасна, Сияна" Прекрасна, ама не можеш да проявиш разбиране! " Ти си умна , а аз се плаша от умни жени" Умна, ама тъпа, да не се сети за секса! И съответно такъв разговор си заформи. Ще си изпочупи пръстите да пише, с когото си е писал там. Иначе "уморен". Разбираш ли? Не е обидно, че има нужда, да общува с различни хора и да говори за различни неща. Това го разбирам и е редно да е така. Обидното е, че не повярва в мен и ме лъжеше. Какво като съм прекрасна! Така и не разбра, че нищо човешко не ми е чуждо. Примерите са много, ама хайде друг път за тях.
Просто този преля чашата. Разбрах, че няма да можем, да бъдем приятели. Не си вярваме. И се лъжем (за неща без значение) И аз ...и той... И реших , че това общуване не е за мен. Тогава потърсих начин, да го прекратя. Такива работи.
- Ами ако каже "Да" ? Така си се заела да се пазиш , че май не си помислила?
- Честно казано помислих, но по отгоре - отгоре. Много искам да е "Да". Много, много, много и не посмях да мечтая.
- А ще можеш ли да даеш това, което обеща?
- Да! Мога! Добре си помислих за последствията, от това да предложа себе си. Нямам спомен, да съм била толкова сигурна, че мога и искам едновременно. Нямам колебания.
- Не се ли страхуваш, че може да му е малък например?
- Не :-) Той ме попита по принцип и аз си помислих по този въпрос. И за секса, като цяло и за липсата му като цяло. Но няма да напиша какво измислих, че може да се изкуша да го пратя това в писмо, а не искам мъж с който не съм била, да има информация за мислите ми по въпроса.
- Не се ли страхуваш, че може да каже "Да" и да се подиграе с теб? Ти не го познаваш?
- Страхувам се разбира се. Но той ме помоли : "Сияна, нека засега да си вярваме! Каквото и да се случи." Тогава трябваше да избирам бързо. Избрах да му вярвам. Вярвам в него и това ме прави силна. Всъшност... аз не вярвам, че е ангел небесен, но вярвам, че не иска да ме нарани. И даже лъжите, които ми спретна, са по-скоро да ме защити, отколкото да ме обижда. Знам, че няма да ме нарани нарочно. Напротив - пази ме . И точно затова го искам. Опита се да ме пази, а аз отдавна имам нужда от това.
- Не тe разбирам. Вярваш му. Обичаш го. Не му се сърдиш. А искаш да си тръгваш!
- Виж! Освен него обичам и себе си! Той ме наранява. Това че не е нарочно, не променя фактите. И го обичам. Но той не пожела, да ме опознае. Не пожела! По негови си причини. Сякаш вярва, че съм дете и така се държи към мен. - Честно казано при това моето поведение и аз щях да си го помисля! - А аз не искам да ме боли. Потърсих начин да променя ситуацията и избрах този.
- Не се ли страхуваш...
- Ооо... я стига! Страхувам се от повече неща, отколкото можеш да се сетиш! Обаче, доколкото позволявам на страха, да контролира живота ми, дотолкова ще живея живота си като затворник. Свободата не означава, да не се страхуваш, а да можеш да действаш, въпреки страха си. Ти ми го каза! Какво сега "Страхуваш ли се? Страхуваш ли се?"- Да! Да! Да...