автор: El_diva

Един ден се събудих - мисълта кръжеше в главата ми, отворих прозореца и видях…

На бледолилавата ливада бяха изникнали безброй разпятия.
Докоснах с ръце сивия въздух и се загледах.

Бяха стотици, хиляди - вплетени в сивкавата мрежа на мъглата. Слънцето изгряваше, а с това тревата ставаше все по-зелена. Разпятията пропукваха земята и се извисяваха нагоре. Порастваха и ставаха истински. Тихото люлеене на въжета проскърцваше в утрото на деня. Чукове и триони се чуваха отнякъде. Зеленото вече си бе зелено. Слънцето изгаряше дървото.

Появиха се пламъци - или самото небе гореше. Звънтяха чукове.

После изведнъж всичко утихна. Тревата бе цялата изпомачкана. Мъглата се спускаше. За да закрие - смъртта на ненужните разпятия в един по-нов, но и по-жесток свят.