автор: rajsun

Да ти прошепна ли, приятелю?
Радостта ни като водно конче
каца на допрените ръце.
Не си отивай,
да не я изгоним!

Да ти прошепна ли?
В оня храст
навярно птица някаква се крие
и ние с тебе, ако я уплашим,
не знам дали ще чуем песента й.

Да ти прошепна ли, приятелю?
Да предупредим и тишината,
че идват хора, музики, коли...
Да се таи, да чака да отминат.
А ние ще останем,
да съберем
парчета тишина,
парчета стихове и гласове,
и песента на птицата от храста -
да подарим на нашите любими.