автор: magic

Изрових те
отнякъде
съвсем чист
с полуизмислени
от мен добродетели.
Направих грешка...
От любов
в твой
огледален образ
се превърнах.

Ти, както винаги
безгрешен
ме докосна.
После...
се отдръпна.

Навярно
сам на себе си
престигаш.
Огледален образ
е излишен!

Не те виня...
пак от любов.
А огледалото
захвърлям.
Нека да се счупи!

Без него
ще живея някак си
и с любовта си
грешна към себе си
се връщам...