автор: El_diva

С теб сме двама. Ти си съблечен, аз пък съм гола. Стоим притиснати между огледалата на ежедневието. Стоим и се съзерцаваме. С камшици от думи се бичуваме, за да убием самотата си.
С теб сме двама човеци. Аз съм неистинска. А ти си измислен. Стоим и се гледаме. Право в очите от цифри. Пресмятащи и броящи. Твоята банкова сметка. Моите спестявания. С щитове от предпазни решетки се браним, за да не бъдем окрадени. Или завладени. От завоеватели на сърцата ни. Искам да те прегърна с нежните си ръце. Ти пък искаш да ме целунеш. Знам го. Но къде бихме могли да се срещнем? Аз съм недостъпна, ти непокорим си. Усмихвам се тъжно, ти ми отвръщаш. Протягам ръце към образа в огледалото. Виждам те в дъното на очите си. Ти се усмихваш. Аз се разплаквам. Събуждам се. Мисълта за теб ме влудява. Гърча се подивяла. Ти се смееш садистично в очите ми. Не мога да те забравя, не мога да си забраня да те виждам във всяко откъснато листо, във всяко усмихнато цвете. Ти си шепотът на светлината в мъглата. Тичам към теб. Да те достигна. Където и да си. Крещейки тихо: "... те!"