автор: dubrav

Златото на залеза се стича
върху птичите пера...

Гълъбът така прилича
на пиринчена звезда.
Хоризонтът се оглежда,
блеснал,
в локвите вода.
После бавно свечерява,
плахо спуща се нощта...
Аз
със слънцето догарям,
скръбен
чезна
със деня...
Утре всичко се повтаря-
утро,
залез…
След това,
пак
без себе си оставам.
Но със тебе, Самота.