автор: kamik

И днес провинцията се разсъни,
за да си чопли семките до пладне.
Един циник - от себе си по-тъмен,
проспива суетата й площадна.
Проспива свободата си, превзета
от баници, сака и от езици.
А всъщност му се крачи под дървета,
които нощем приютяват птици...
И мен проспива. И насън ме мрази.
(Защото се бои, че ме обича.)
А всъщност много иска да опази
ранимата ми сянка на момиче.
Признавам си: страхувам се от чудо:
ако и днес през сянката му мина -
ще стана повода да се събуди.

И може да порасна във причина.