автор: alidora

Две палави очи ми светят в гладен мрак,
две мънички сълзи удавиха ме пак,
че с мойта обич силна, голяма, всеобхватна
не мога да нахраня рожбата си златна.

Защо държава-мащеха пита за деца
и пак на власт издига безкрупулни лица,
че техните банкети-скъпи и охолни
могат да заситят сирачета и болни.

Но "Мерцедеси" черни минават лудо скитници,
във щур подем поели към нечии "Царски Бистрици",
към Боровец, Пампорово забързани летят,
на масите отрупани закони се коват.

Ти знаеш ли, Българийо, с корупция обвита
и алчност, глад, мизерия замесила във пита,
че с тази пита тровиш ни, убиваш ни децата
...и ще сме история, останала в душата
на нечие детенце, израсло в чужда нация,
където имат силна, добра цивилизация.