Живи въглени пепел стават
под нозете им.
Не им трябва път в тъмнината-
само огъня.
Вихър извива жаравата
към Небето.
Нестинари згубили свяст
в този свят
носят очите си- там
през тях да погледне.
Устни изричат неземни слова
и човешки молитви.
Спуска се призрачна
бяла мъгла
на тъпан под глухите ритми.
Уморени от дългия път
нестинарите трябва
да спрат.
Никога няма да видят
какво се е върнало,
и какво е простено.
Утро погалва изстинала пепел.
Нека поспят- сили да имат
до догодина!