автор: alidora

Някакви луди въпроси
хукнаха голи и боси
по калната, мокра земя,
бягах, нарамила думи-
черни, разкъсващи пуми,
неразделни от мен и в съня.

Някакви болни въздишки-
сиви, изтръпнали мишки
припнаха, луди от страх,
тичах, напълнила длани
с викове неразбрани
и вятър, превил се от грях.

Всякакви стари приятели
станаха завоеватели
изгубих ги в прашния ден,
гоних ги, скрила във шепи
късчета стихове слепи-
стражи на бялото в мен.