Така е , много ми личи,
че съм нагазила в коприва.
След истината не боли,
така поне разказват живите.
На истината обещах
за нищо вече да не плача.
Усмихвам се, не ме е страх
да кажа "Искам" на палача.
А той - един такъв щастлив...
Дали пък аз не го размеквам?
Без мене няма да е жив...
(Ако това ми е утеха.)
А аз ще му родя деца.
(Измисляме си всяка вечер...)
Не знам къде ми е ума,
но зная колко е обречено.
И затова когато спи
невинно само го целувам.
И знам, че толкова боли,
защото истински си струва.