Момичета мои,
нежни любими.
В онези тъй луди
младежки години,
какво ли не сторих,
пълзях на колене,
гърдите ви молих,
"Трепнете за мене"
Бедрата докосвах:
"За мен отворете
на утрото росно
най-нежното цвете."
А вие на други
дарихте това
което със думи
аз просих в нощта…
Днес..
с усмивка горчива,
посрещам смутен,
надежда щастлива
приспала до мен..
Какво и да сторя,
Със свойта душа,
аз пак ще се моля
с едничка молба:
Женички пораснали
не палете с тела
годините угаснали,
във чужди легла.